and don't forget me

3ащо след като сме сигурни, че ни обичат, прекаляваме с търпението и нервите на Любовта на живота ни (всеки път ни се иска да е Тя)?

Сякаш целта ни е да я отблъснем от себе си и после сами да се потрудим, да я заслужим, и пак с времето да забравим за цената й...

3ащо?

Защото хората просто са луди, това е!

любовта е ненадейна

обича те, ласкае те, примамва те, побърква те, 

в един момент много ти се получават смешките, в другия просто ти е депресирано, 

но нали, заради крайностите живеем

любовта е курвата в края

обичаме да сме зашлевени и от еуфорията и от депресията

любовта е ненадейна

ние сме курви

и какво е прошката 

салфетката на съвестта

бягаме от едни прегръдки,

за да попаднем в други - обичани или не.

накрая, ако има край,
приветливия Вечен дом ни прегръща завинаги.

Късметлия си, ако преди това си се прибрал вкъщи и там те прегръща Любовта. Амин

Това  е  то спасението - любовта да чакаш

                                       любовта да плачеш

                                       любовта, да намериш смешка в тежка ситуация и тя да бъде разбрана

                                       любовта да обичаш, както обича Бог.

                                                                                                                                          Алилуя

Любовта да търпиш, докато има Бог.
в цифри това е 01.01.12 20.12 ;)