четвъртък, 26 юни 2014 г.

1/88

Идваш 
и си 
отиваш.

Искам та ти разкажа за живота ми сле ...
Искам да чуя и за твоя.
Говориш ми, но чувам само гласът ти и искам да е като едно време.

Единствения подърък за рождения ти ден, който ти направих са твойте думи, написани на кариран лист, когато незнаех какво значат.

Прочиташ ги и ти. Смееш се, но до болка те няма.
Казват: Времето леку... Моля!?!
Да те забравя?!
Как като след теб сравнявам всички и няма друга, няма като теб.
Случи се два пъти ще се случи и трети, стига дълготърпеливо да чакам, когато ...
Илюзии... боря се срещу тях и срещу себе си... и Любовта Ти ме променя всеки ден!

петък, 6 юни 2014 г.

83/88

"Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Трите сита ли? – зачудил се човекът.
- Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, напротив!
- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм… Всъщност – не особено.
- Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?"

Та исках нещо дати казвам, но се отказах <3

неделя, 20 април 2014 г.

9/88

Започвам една поредица от 88 обяснения, но не от начало - 9/88.
Не ме питай от кого или за кого са... те са огледало важат, както за мен, така и за теб.

Говорим си, ставаш, сядаш, вярваш в това което ми говориш... говориш и не ти вярвам...

Заслепен съм от себе си и не те разбирам.

Ти си заслепена също, не слагаш знак на равенство помежду ни, понеже не е абсолютно същото.

Когато започвам връзка искам да съм сигурен, доколкото сетивата ми дават възможност.
Да съм сигурен, че искам да изживея всички последствия от решението.
Да съм сигурен, че като се хвърля от скалата в морето, ще ми хареса...

След многото ти връзки трябва да знаеш, си казвам. Седим пак говорим и те водя към мисълта: Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи, преди да те срещне с човека за теб… за да бъдеш наясно със себе си.

четвъртък, 20 март 2014 г.

Не! Ко?

Нищо не очаквам - това е което чувам напоследък, но виждам че не е така.
Очакваш, сърдиш се.
Не вдигаш телефона като разсърдено дете, което са излъгали.
Питам се, когато се лъжа сам, какво е? Самозалъгване.
Ето това е!
Когато казваш смело: Нищо не очаквам! Не се и самозалъгвай!
Не ме обвинявай! Не се дръж по детски!
И живей живота си така, че да не съжаляваш за нищо.
:)

събота, 1 февруари 2014 г.

06:06 А, у

Първия ден от китайската започна със страхотно гости у една приятелка.
Но ето, че посрещам втория ден на Китайската Нова Година отново на парти с приятели :)
Виждам там доста народ, но и  неосъществени връзки.
Мрънкам, храня. По едно време се озовавам в джунглата. хахаа
Смятай Елке.
Смятай... и догато от балкона си говорим за Бразилия се появяваш ти. Доволен съм, защото макар и като неосъществена любов ми е приятно да те видя.
Дядо ти Бой Джордж минава покрай нас.
После и ти се качваш да кажеш здрасти.
Парфюма ти е страхотен, наистина страхотен.
И докато се оглеждам кой какво прави, те забелязвам, но не съм сигурен 100% в интуицията си, че това си ти. Съвсем леко вдигаш глава и вече съм радостен, че съм познал една стара любов.
А, у.
Казвам ти здрасти, но не търча по стъпалата, за да те прегърна, въпреки, че бих скочил, ако знам че предишната любов и страст ще я има, затова само вдигам чаша за наздравица.
А, у. Помрънквам малко за миналото.
Един час и половина чакам Дядо ти Бой Джордж да мине покрай нас, за да иде до пулта да поработи малко.
А, у. Спирам.
Горското парти продължава с нови сили.
Всички вадят телефони снимат, снимат, снимат.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. Снимам всичко - ди-джея, хората около мен, бивши, неосъществени и бъдещи. Снимам по втория етаж накацалите папараци, снимам вече с видео цялото парти и снимам, снимам, снимам
Показал съм няколко пъти вече среден, на текви дришльовци и пикли, които... те си знаят
По-важното е, че жертвите са набелязани.
Приближаме се малко по малко. От далече, от далече, лека по-лека.
В най-горещия момент на партито да сме около теб.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. 
Неосъществена кукла се мота напред назад и ми е приятно да видя, както ми е приятно и да видя и теб щастливо застанала до гаджето си. Виждам и други щастливи двойки. Не ми става по-кофти от това, че нямам гадже. Радвам се че очите ви са светли и сте щастливи. Великодушие - Не! Вяра, че ако не веднага то скоро и мен ще ме сполети същото!
А, у. Партито свърши.
Тишина. Казваш: Здрасти, защо си с тези слушалки?,
- Защото музиката е прекалено силна.
В този момент изцепваш: Ами аз горе като те видях те помислих за охрана!
- Ама и ти си....
Отивам да си взема якето.
Докато чакам пак вадя калъфа и снимам, снимам, снимам. Мрънкам.
Излизам. Навън е пронизващ душата студ.
Не ми става нито по-самотно, нито студено.
Тананикам си.
И си спомням за споделените моменти преди малко :)
Ко? Охрана! Моляяяя. Смятай Елке, смятай.
А, у и преди студа да ме е отвял се качвам в таксито, за да ти пиша от вкъщи, на топло какво се случи преди малко.

петък, 24 януари 2014 г.

iCkok

Продължавам да харесвам статусите ти като кутре, което се радва на стопанина си.
Продължавам...
и ако преди си казвах, че сигурно ще отмине, то отмина - една възможност стана невъзможност.
Маймунски подскачам около теб и после си отивам. Ти си отиваш още докато седиш на масата.
Аз ли? Аз съм тъжен. Сам. Не ти го показвам. Изкрещявам го.
Смеем се. Смешникът съм аз.
Да се напия ли?
Да вия ли?
Или да си легна и да се завия?
Партито продължава само за теб. За мен са само моментите, в които се засичаме по улиците, когато ти излизаш, а аз се прибирам.
Мисля че съм надскочил себе си, но само така си мисля.
Палячо съм за теб, да продължавам или ли да изчезна завинаги от драмата си с теб.
Думи, думи и като те видя пак по старо му.
Каква е тая страст.
Каква е тая моя лудост.

неделя, 12 януари 2014 г.

iHop

... да ми подадеш ръка и да скочим заедно
Скачаме.
Студено е
и енергетизиращо
БУМ
***
Здрави и успешни през 2014година, приятели