Първия ден от китайската започна със страхотно гости у една приятелка.
Но ето, че посрещам втория ден на Китайската Нова Година отново на парти с приятели :)
Виждам там доста народ, но и неосъществени връзки.
Мрънкам, храня. По едно време се озовавам в джунглата. хахаа
Смятай Елке.
Смятай... и догато от балкона си говорим за Бразилия се появяваш ти. Доволен съм, защото макар и като неосъществена любов ми е приятно да те видя.
Дядо ти Бой Джордж минава покрай нас.
После и ти се качваш да кажеш здрасти.
Парфюма ти е страхотен, наистина страхотен.
И докато се оглеждам кой какво прави, те забелязвам, но не съм сигурен 100% в интуицията си, че това си ти. Съвсем леко вдигаш глава и вече съм радостен, че съм познал една стара любов.
А, у.
Казвам ти здрасти, но не търча по стъпалата, за да те прегърна, въпреки, че бих скочил, ако знам че предишната любов и страст ще я има, затова само вдигам чаша за наздравица.
А, у. Помрънквам малко за миналото.
Един час и половина чакам Дядо ти Бой Джордж да мине покрай нас, за да иде до пулта да поработи малко.
А, у. Спирам.
Горското парти продължава с нови сили.
Всички вадят телефони снимат, снимат, снимат.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. Снимам всичко - ди-джея, хората около мен, бивши, неосъществени и бъдещи. Снимам по втория етаж накацалите папараци, снимам вече с видео цялото парти и снимам, снимам, снимам
Показал съм няколко пъти вече среден, на текви дришльовци и пикли, които... те си знаят
По-важното е, че жертвите са набелязани.
Приближаме се малко по малко. От далече, от далече, лека по-лека.
В най-горещия момент на партито да сме около теб.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам.
Неосъществена кукла се мота напред назад и ми е приятно да видя, както ми е приятно и да видя и теб щастливо застанала до гаджето си. Виждам и други щастливи двойки. Не ми става по-кофти от това, че нямам гадже. Радвам се че очите ви са светли и сте щастливи. Великодушие - Не! Вяра, че ако не веднага то скоро и мен ще ме сполети същото!
А, у. Партито свърши.
Тишина. Казваш: Здрасти, защо си с тези слушалки?,
- Защото музиката е прекалено силна.
В този момент изцепваш: Ами аз горе като те видях те помислих за охрана!
- Ама и ти си....
Отивам да си взема якето.
Докато чакам пак вадя калъфа и снимам, снимам, снимам. Мрънкам.
Излизам. Навън е пронизващ душата студ.
Не ми става нито по-самотно, нито студено.
Тананикам си.
И си спомням за споделените моменти преди малко :)
Ко? Охрана! Моляяяя. Смятай Елке, смятай.
А, у и преди студа да ме е отвял се качвам в таксито, за да ти пиша от вкъщи, на топло какво се случи преди малко.
