iTi

... и ти не знаеш, какво е Любовта.

Повече от това да искам твойто тяло е това да искам разбирателство с душата ти. Да ме чуваш, да предвиждаш, да усещаш нещата преди мен, защото аз мога. От тук съдя, че всички могат и се разочаровам, когато не е така.
Когато теб те няма - светът е безсмислена драма и нищо не ме успокоява.
Търся те - няма те, търсиш друг - май и него го няма и е егати и завъртяния кръг.
Мислиш, че ме познаваш и когато виждаш, че постъпвам по начина, по който бих постъпил винаги - без лъжи - мрънкаш.
Мрънкам и аз.
Без теб съм сам, но и с теб е пак така.
Мислиш, че да ме имаш е нещо постижимо. Постижимо е, когато и аз искам.
Питаш ме дали секса е ОК без да има чувства. Не, не е - отговарям.
Времето минава и така и не разбра...
Сега само аз съм разочарован, защото и Ти не знаеш какво е Любовта.

iNeed, iQuit or iLonely

и един ден просто заминаваш...

в главата ми звучи.. And I don’t need this life... I just need…Somebody to die for

Какво съм аз без обичта ти,
какво са мечтите ми,
какво са дните ми,
какво съм аз,
ако не мога да ти споделя всичко.

От известно време чета за историите на мойте приятелки за техните любовни преживелици и не откривам себе си в нито един герой.

Сам ли съм!?!
Спира ли човек да се бори за недостижимата?
Колко време минава?
Има ли цена времето?
....
Лъжа се че струвам нещо!
Другите незнам дали виждат или не.
Все ми е едно.
Някога се учех в университет и исках да стана човек.
Превърнах се в леке.
Един изпит не мога да взема сам. Преписвам.
Акъл ли нямам, не разбирам ли... незнам.
За друг се явявах три пъти, два от които с двойка, на третия път с шест. В продължение на 2 и половина години.
Някои ще кажат - не това е важното.
А кое е важното?
В живота често няма как да препишеш.
По-лесно е да преспиш и да установиш грешката.
А аз само спя.
Спя.
Бягам.
Спя.
Не те чувааамммм.
Спя....

Не разбирам защо сме толкова крехки. Например едно сецване на кръста и живота ти се преобръща, тогава нямат значения дипломи, изпити, екскурзии, празни думи на приятели, съвети...
Нищо няма смисъл.
Просто там нещо се прецаква и край.
Не се умира - казват хората и продължават да живеят. По скоро да преживяват.

Не е живот, ако не можеш.

Пищови, преписване, хакване...
Ще ти го кажа смотан тъпанар готов да се самосъжалява - нямаш воля.
Това е.
Преодолей го, свикни и продължавай напред.
Или не се опитвай изобщо.


Живот против, не е живот.


Накрая на силите ти хората може да са благодарни, че си им се раздал, но затова пък ти не си живял.

Аз се отказвам, от суеатата, от искането, от властолюбието, от теб също...

А ти скачаш в морето.

Дано дори, когато стигаш дъното да е било запомнящо се, защото какво е животa, ако не страст.


Лудата любов свършва бързо, любовта между двама луди - никога!

музика.... And I don’t need this life... I just need… Somebody to die for, Somebody to cry for ... When I’m lonely (http://youtu.be/Pt1kc_FniKM) <3

33

33 причини да ти кажа чао
завинаги
не се смееш, когато аз го правя
не знаеш как да ме размееш
не можеш да ми помогнеш, когато поискам помощта ти
май и само три са достатъчни
сигурно има и 33 хиляди поводи също, за да кажа чао, но слава Богу спирам овреме
Иначе всички щяха да са еднакви
и така
отново към живота по същия начин със същите възходи и падения?

iTi

Защото Тя е такава.
Идва за да ти се подиграе.
Има ли смисъл да ти обеснявам и да ти давам нагледни примери, с които да се съгласиш или до отречеш - Не!
Такъв съм и аз!
Смешник!
С времето хората ставали...
Моля!? Какво?! Какви!?
Като с виното. Абе я марш.
Изкукуригват повече.
Подиграват ти се от всякъде.
По лошото е, че само ти чуваш.
А, тва на глас ли го казах.
Записвам си да не правя повече така и пак те поглеждам...
Чакам да кажеш името ми, все едно ме познаваш и когато го казваш ....
После пак чакам да го кажеш.
Излизаме.
Навън е хладно и разбирам, че цял живот е било така.
После защо съм спал с толкова завивки.
После пък приятели ми казват, че и те спят и на тях им е студено. Други се учудват.
Аз спирам да си давам вид, че искам да ме разберат.
Отварям прозореца и чакам бурята да влезе в сърцето ми.
Чакам.
Няма да съм готов.
А тва на глас ли го казах?
Айде така е тръгнало вече!
И пак си давам вид че всичко върви както преди.
Предъвквам си яденето.
Пия си хапчетата и се надявам.
Чакам.
А Тя отдавна си е отишла.
А, и това на глас ли го казах?
....
Затварям вратата. ... и ?! я отварям пак.
Мисля си, че отварям нова врата, а тя е пак Тази през, която искам да мина с теб.
После искам да не мога да мисля и с това си немислене да не вредя на никого.
Да остана така във безвремието с теб, без да се притеснявам, без да те ревнувам, без да се страхувам.
Искам и с теб да е така.
Някой намират утеха в Бог и при него се крият, защото там е груповата памет на човека.
Но необходимо ли е и ние да го правим.
Звъни се на врата.
Ставам.