iTi

Защото Тя е такава.
Идва за да ти се подиграе.
Има ли смисъл да ти обеснявам и да ти давам нагледни примери, с които да се съгласиш или до отречеш - Не!
Такъв съм и аз!
Смешник!
С времето хората ставали...
Моля!? Какво?! Какви!?
Като с виното. Абе я марш.
Изкукуригват повече.
Подиграват ти се от всякъде.
По лошото е, че само ти чуваш.
А, тва на глас ли го казах.
Записвам си да не правя повече така и пак те поглеждам...
Чакам да кажеш името ми, все едно ме познаваш и когато го казваш ....
После пак чакам да го кажеш.
Излизаме.
Навън е хладно и разбирам, че цял живот е било така.
После защо съм спал с толкова завивки.
После пък приятели ми казват, че и те спят и на тях им е студено. Други се учудват.
Аз спирам да си давам вид, че искам да ме разберат.
Отварям прозореца и чакам бурята да влезе в сърцето ми.
Чакам.
Няма да съм готов.
А тва на глас ли го казах?
Айде така е тръгнало вече!
И пак си давам вид че всичко върви както преди.
Предъвквам си яденето.
Пия си хапчетата и се надявам.
Чакам.
А Тя отдавна си е отишла.
А, и това на глас ли го казах?
....
Затварям вратата. ... и ?! я отварям пак.
Мисля си, че отварям нова врата, а тя е пак Тази през, която искам да мина с теб.
После искам да не мога да мисля и с това си немислене да не вредя на никого.
Да остана така във безвремието с теб, без да се притеснявам, без да те ревнувам, без да се страхувам.
Искам и с теб да е така.
Някой намират утеха в Бог и при него се крият, защото там е груповата памет на човека.
Но необходимо ли е и ние да го правим.
Звъни се на врата.
Ставам.