Продължавам да харесвам статусите ти като кутре, което се радва на стопанина си.
Продължавам...
и ако преди си казвах, че сигурно ще отмине, то отмина - една възможност стана невъзможност.
Маймунски подскачам около теб и после си отивам. Ти си отиваш още докато седиш на масата.
Аз ли? Аз съм тъжен. Сам. Не ти го показвам. Изкрещявам го.
Смеем се. Смешникът съм аз.
Да се напия ли?
Да вия ли?
Или да си легна и да се завия?
Партито продължава само за теб. За мен са само моментите, в които се засичаме по улиците, когато ти излизаш, а аз се прибирам.
Мисля че съм надскочил себе си, но само така си мисля.
Палячо съм за теб, да продължавам или ли да изчезна завинаги от драмата си с теб.
Думи, думи и като те видя пак по старо му.
Каква е тая страст.
Каква е тая моя лудост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар