iTi

... и ти не знаеш, какво е Любовта.

Повече от това да искам твойто тяло е това да искам разбирателство с душата ти. Да ме чуваш, да предвиждаш, да усещаш нещата преди мен, защото аз мога. От тук съдя, че всички могат и се разочаровам, когато не е така.
Когато теб те няма - светът е безсмислена драма и нищо не ме успокоява.
Търся те - няма те, търсиш друг - май и него го няма и е егати и завъртяния кръг.
Мислиш, че ме познаваш и когато виждаш, че постъпвам по начина, по който бих постъпил винаги - без лъжи - мрънкаш.
Мрънкам и аз.
Без теб съм сам, но и с теб е пак така.
Мислиш, че да ме имаш е нещо постижимо. Постижимо е, когато и аз искам.
Питаш ме дали секса е ОК без да има чувства. Не, не е - отговарям.
Времето минава и така и не разбра...
Сега само аз съм разочарован, защото и Ти не знаеш какво е Любовта.

iNeed, iQuit or iLonely

и един ден просто заминаваш...

в главата ми звучи.. And I don’t need this life... I just need…Somebody to die for

Какво съм аз без обичта ти,
какво са мечтите ми,
какво са дните ми,
какво съм аз,
ако не мога да ти споделя всичко.

От известно време чета за историите на мойте приятелки за техните любовни преживелици и не откривам себе си в нито един герой.

Сам ли съм!?!
Спира ли човек да се бори за недостижимата?
Колко време минава?
Има ли цена времето?
....
Лъжа се че струвам нещо!
Другите незнам дали виждат или не.
Все ми е едно.
Някога се учех в университет и исках да стана човек.
Превърнах се в леке.
Един изпит не мога да взема сам. Преписвам.
Акъл ли нямам, не разбирам ли... незнам.
За друг се явявах три пъти, два от които с двойка, на третия път с шест. В продължение на 2 и половина години.
Някои ще кажат - не това е важното.
А кое е важното?
В живота често няма как да препишеш.
По-лесно е да преспиш и да установиш грешката.
А аз само спя.
Спя.
Бягам.
Спя.
Не те чувааамммм.
Спя....

Не разбирам защо сме толкова крехки. Например едно сецване на кръста и живота ти се преобръща, тогава нямат значения дипломи, изпити, екскурзии, празни думи на приятели, съвети...
Нищо няма смисъл.
Просто там нещо се прецаква и край.
Не се умира - казват хората и продължават да живеят. По скоро да преживяват.

Не е живот, ако не можеш.

Пищови, преписване, хакване...
Ще ти го кажа смотан тъпанар готов да се самосъжалява - нямаш воля.
Това е.
Преодолей го, свикни и продължавай напред.
Или не се опитвай изобщо.


Живот против, не е живот.


Накрая на силите ти хората може да са благодарни, че си им се раздал, но затова пък ти не си живял.

Аз се отказвам, от суеатата, от искането, от властолюбието, от теб също...

А ти скачаш в морето.

Дано дори, когато стигаш дъното да е било запомнящо се, защото какво е животa, ако не страст.


Лудата любов свършва бързо, любовта между двама луди - никога!

музика.... And I don’t need this life... I just need… Somebody to die for, Somebody to cry for ... When I’m lonely (http://youtu.be/Pt1kc_FniKM) <3

33

33 причини да ти кажа чао
завинаги
не се смееш, когато аз го правя
не знаеш как да ме размееш
не можеш да ми помогнеш, когато поискам помощта ти
май и само три са достатъчни
сигурно има и 33 хиляди поводи също, за да кажа чао, но слава Богу спирам овреме
Иначе всички щяха да са еднакви
и така
отново към живота по същия начин със същите възходи и падения?

iTi

Защото Тя е такава.
Идва за да ти се подиграе.
Има ли смисъл да ти обеснявам и да ти давам нагледни примери, с които да се съгласиш или до отречеш - Не!
Такъв съм и аз!
Смешник!
С времето хората ставали...
Моля!? Какво?! Какви!?
Като с виното. Абе я марш.
Изкукуригват повече.
Подиграват ти се от всякъде.
По лошото е, че само ти чуваш.
А, тва на глас ли го казах.
Записвам си да не правя повече така и пак те поглеждам...
Чакам да кажеш името ми, все едно ме познаваш и когато го казваш ....
После пак чакам да го кажеш.
Излизаме.
Навън е хладно и разбирам, че цял живот е било така.
После защо съм спал с толкова завивки.
После пък приятели ми казват, че и те спят и на тях им е студено. Други се учудват.
Аз спирам да си давам вид, че искам да ме разберат.
Отварям прозореца и чакам бурята да влезе в сърцето ми.
Чакам.
Няма да съм готов.
А тва на глас ли го казах?
Айде така е тръгнало вече!
И пак си давам вид че всичко върви както преди.
Предъвквам си яденето.
Пия си хапчетата и се надявам.
Чакам.
А Тя отдавна си е отишла.
А, и това на глас ли го казах?
....
Затварям вратата. ... и ?! я отварям пак.
Мисля си, че отварям нова врата, а тя е пак Тази през, която искам да мина с теб.
После искам да не мога да мисля и с това си немислене да не вредя на никого.
Да остана така във безвремието с теб, без да се притеснявам, без да те ревнувам, без да се страхувам.
Искам и с теб да е така.
Някой намират утеха в Бог и при него се крият, защото там е груповата памет на човека.
Но необходимо ли е и ние да го правим.
Звъни се на врата.
Ставам.

Head over Heels

Има такива дни като тези, които изминаха, когато весело подскачаш напред назад. Караш колело и сякаш всичко може да се оправи и се оправя донякъде, но... но не съвсем. Защото може и да подадеш ръка, но не очаквай в замяна тя да бъде хваната :) затова хвърляй фризбито на кучето и живей :)

Велик Ден

Има такива дни, в които една  Онлайн приятелка намира верните думи на мислите ми :)

"Днес и мъжете и жените разпъват на кръст чувствата си, борейки се срещу единствената религия, която може да ги спаси - любовта! Еретично стана да обичаш само един човек, за дълго, без условности. Еротично е да си атеист в любовта - да не се обвързваш, да отричаш чувствата си, да се отказваш при първата трудност.

Не е нужно да забиваме пирони в телата си, за да се приковем към кръст, който ще изкупи греховете ни. Забиваме тежки думи в сърцата си и ги оставяме без шанс за възкръсване.

Всички си носим кръста, а колко по-леко би било, ако го правехме по двойки..."

Благодаря ти Онлайн приятелка

and don't forget me

3ащо след като сме сигурни, че ни обичат, прекаляваме с търпението и нервите на Любовта на живота ни (всеки път ни се иска да е Тя)?

Сякаш целта ни е да я отблъснем от себе си и после сами да се потрудим, да я заслужим, и пак с времето да забравим за цената й...

3ащо?

Защото хората просто са луди, това е!

любовта е ненадейна

обича те, ласкае те, примамва те, побърква те, 

в един момент много ти се получават смешките, в другия просто ти е депресирано, 

но нали, заради крайностите живеем

любовта е курвата в края

обичаме да сме зашлевени и от еуфорията и от депресията

любовта е ненадейна

ние сме курви

и какво е прошката 

салфетката на съвестта

бягаме от едни прегръдки,

за да попаднем в други - обичани или не.

накрая, ако има край,
приветливия Вечен дом ни прегръща завинаги.

Късметлия си, ако преди това си се прибрал вкъщи и там те прегръща Любовта. Амин

Това  е  то спасението - любовта да чакаш

                                       любовта да плачеш

                                       любовта, да намериш смешка в тежка ситуация и тя да бъде разбрана

                                       любовта да обичаш, както обича Бог.

                                                                                                                                          Алилуя

Любовта да търпиш, докато има Бог.
в цифри това е 01.01.12 20.12 ;)