9/88

Започвам една поредица от 88 обяснения, но не от начало - 9/88.
Не ме питай от кого или за кого са... те са огледало важат, както за мен, така и за теб.

Говорим си, ставаш, сядаш, вярваш в това което ми говориш... говориш и не ти вярвам...

Заслепен съм от себе си и не те разбирам.

Ти си заслепена също, не слагаш знак на равенство помежду ни, понеже не е абсолютно същото.

Когато започвам връзка искам да съм сигурен, доколкото сетивата ми дават възможност.
Да съм сигурен, че искам да изживея всички последствия от решението.
Да съм сигурен, че като се хвърля от скалата в морето, ще ми хареса...

След многото ти връзки трябва да знаеш, си казвам. Седим пак говорим и те водя към мисълта: Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи, преди да те срещне с човека за теб… за да бъдеш наясно със себе си.

Не! Ко?

Нищо не очаквам - това е което чувам напоследък, но виждам че не е така.
Очакваш, сърдиш се.
Не вдигаш телефона като разсърдено дете, което са излъгали.
Питам се, когато се лъжа сам, какво е? Самозалъгване.
Ето това е!
Когато казваш смело: Нищо не очаквам! Не се и самозалъгвай!
Не ме обвинявай! Не се дръж по детски!
И живей живота си така, че да не съжаляваш за нищо.
:)

06:06 А, у

Първия ден от китайската започна със страхотно гости у една приятелка.
Но ето, че посрещам втория ден на Китайската Нова Година отново на парти с приятели :)
Виждам там доста народ, но и  неосъществени връзки.
Мрънкам, храня. По едно време се озовавам в джунглата. хахаа
Смятай Елке.
Смятай... и догато от балкона си говорим за Бразилия се появяваш ти. Доволен съм, защото макар и като неосъществена любов ми е приятно да те видя.
Дядо ти Бой Джордж минава покрай нас.
После и ти се качваш да кажеш здрасти.
Парфюма ти е страхотен, наистина страхотен.
И докато се оглеждам кой какво прави, те забелязвам, но не съм сигурен 100% в интуицията си, че това си ти. Съвсем леко вдигаш глава и вече съм радостен, че съм познал една стара любов.
А, у.
Казвам ти здрасти, но не търча по стъпалата, за да те прегърна, въпреки, че бих скочил, ако знам че предишната любов и страст ще я има, затова само вдигам чаша за наздравица.
А, у. Помрънквам малко за миналото.
Един час и половина чакам Дядо ти Бой Джордж да мине покрай нас, за да иде до пулта да поработи малко.
А, у. Спирам.
Горското парти продължава с нови сили.
Всички вадят телефони снимат, снимат, снимат.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. Снимам всичко - ди-джея, хората около мен, бивши, неосъществени и бъдещи. Снимам по втория етаж накацалите папараци, снимам вече с видео цялото парти и снимам, снимам, снимам
Показал съм няколко пъти вече среден, на текви дришльовци и пикли, които... те си знаят
По-важното е, че жертвите са набелязани.
Приближаме се малко по малко. От далече, от далече, лека по-лека.
В най-горещия момент на партито да сме около теб.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. 
Неосъществена кукла се мота напред назад и ми е приятно да видя, както ми е приятно и да видя и теб щастливо застанала до гаджето си. Виждам и други щастливи двойки. Не ми става по-кофти от това, че нямам гадже. Радвам се че очите ви са светли и сте щастливи. Великодушие - Не! Вяра, че ако не веднага то скоро и мен ще ме сполети същото!
А, у. Партито свърши.
Тишина. Казваш: Здрасти, защо си с тези слушалки?,
- Защото музиката е прекалено силна.
В този момент изцепваш: Ами аз горе като те видях те помислих за охрана!
- Ама и ти си....
Отивам да си взема якето.
Докато чакам пак вадя калъфа и снимам, снимам, снимам. Мрънкам.
Излизам. Навън е пронизващ душата студ.
Не ми става нито по-самотно, нито студено.
Тананикам си.
И си спомням за споделените моменти преди малко :)
Ко? Охрана! Моляяяя. Смятай Елке, смятай.
А, у и преди студа да ме е отвял се качвам в таксито, за да ти пиша от вкъщи, на топло какво се случи преди малко.

iCkok

Продължавам да харесвам статусите ти като кутре, което се радва на стопанина си.
Продължавам...
и ако преди си казвах, че сигурно ще отмине, то отмина - една възможност стана невъзможност.
Маймунски подскачам около теб и после си отивам. Ти си отиваш още докато седиш на масата.
Аз ли? Аз съм тъжен. Сам. Не ти го показвам. Изкрещявам го.
Смеем се. Смешникът съм аз.
Да се напия ли?
Да вия ли?
Или да си легна и да се завия?
Партито продължава само за теб. За мен са само моментите, в които се засичаме по улиците, когато ти излизаш, а аз се прибирам.
Мисля че съм надскочил себе си, но само така си мисля.
Палячо съм за теб, да продължавам или ли да изчезна завинаги от драмата си с теб.
Думи, думи и като те видя пак по старо му.
Каква е тая страст.
Каква е тая моя лудост.

iHop

... да ми подадеш ръка и да скочим заедно
Скачаме.
Студено е
и енергетизиращо
БУМ
***
Здрави и успешни през 2014година, приятели

iTi

... и ти не знаеш, какво е Любовта.

Повече от това да искам твойто тяло е това да искам разбирателство с душата ти. Да ме чуваш, да предвиждаш, да усещаш нещата преди мен, защото аз мога. От тук съдя, че всички могат и се разочаровам, когато не е така.
Когато теб те няма - светът е безсмислена драма и нищо не ме успокоява.
Търся те - няма те, търсиш друг - май и него го няма и е егати и завъртяния кръг.
Мислиш, че ме познаваш и когато виждаш, че постъпвам по начина, по който бих постъпил винаги - без лъжи - мрънкаш.
Мрънкам и аз.
Без теб съм сам, но и с теб е пак така.
Мислиш, че да ме имаш е нещо постижимо. Постижимо е, когато и аз искам.
Питаш ме дали секса е ОК без да има чувства. Не, не е - отговарям.
Времето минава и така и не разбра...
Сега само аз съм разочарован, защото и Ти не знаеш какво е Любовта.

iNeed, iQuit or iLonely

и един ден просто заминаваш...

в главата ми звучи.. And I don’t need this life... I just need…Somebody to die for

Какво съм аз без обичта ти,
какво са мечтите ми,
какво са дните ми,
какво съм аз,
ако не мога да ти споделя всичко.

От известно време чета за историите на мойте приятелки за техните любовни преживелици и не откривам себе си в нито един герой.

Сам ли съм!?!
Спира ли човек да се бори за недостижимата?
Колко време минава?
Има ли цена времето?
....
Лъжа се че струвам нещо!
Другите незнам дали виждат или не.
Все ми е едно.
Някога се учех в университет и исках да стана човек.
Превърнах се в леке.
Един изпит не мога да взема сам. Преписвам.
Акъл ли нямам, не разбирам ли... незнам.
За друг се явявах три пъти, два от които с двойка, на третия път с шест. В продължение на 2 и половина години.
Някои ще кажат - не това е важното.
А кое е важното?
В живота често няма как да препишеш.
По-лесно е да преспиш и да установиш грешката.
А аз само спя.
Спя.
Бягам.
Спя.
Не те чувааамммм.
Спя....

Не разбирам защо сме толкова крехки. Например едно сецване на кръста и живота ти се преобръща, тогава нямат значения дипломи, изпити, екскурзии, празни думи на приятели, съвети...
Нищо няма смисъл.
Просто там нещо се прецаква и край.
Не се умира - казват хората и продължават да живеят. По скоро да преживяват.

Не е живот, ако не можеш.

Пищови, преписване, хакване...
Ще ти го кажа смотан тъпанар готов да се самосъжалява - нямаш воля.
Това е.
Преодолей го, свикни и продължавай напред.
Или не се опитвай изобщо.


Живот против, не е живот.


Накрая на силите ти хората може да са благодарни, че си им се раздал, но затова пък ти не си живял.

Аз се отказвам, от суеатата, от искането, от властолюбието, от теб също...

А ти скачаш в морето.

Дано дори, когато стигаш дъното да е било запомнящо се, защото какво е животa, ако не страст.


Лудата любов свършва бързо, любовта между двама луди - никога!

музика.... And I don’t need this life... I just need… Somebody to die for, Somebody to cry for ... When I’m lonely (http://youtu.be/Pt1kc_FniKM) <3