Звъниш ми в 08:30ч., за да ми обясниш как не живея по правилата ти и говориш, говориш, говориш...
От време на време отмествам телефона от ухото си, за да намаля нивото на глупостите ти, достигащи до мен. Ядосвам се на глупостите ти и чувам, че каквото и да ти говоря, не ме чуваш и след което чувам обвинения, зад които стои единствено твърдението - НЯМАМ ТИ ДОВЕРИЕ, защото били последни времена и идва края на света, защото всички били лоши, защото щели да ти навредят и т.н. разбирам че за 20 години, нито смъртта на най-близки, нито болката на другите (която ти причиняваш или не), нито молитвите ти могат да те променят.
Няма да се наранявам като продължавам тази връзка, в която със скоростта на светлината се сменят нещата на повече от 360градуса в четримерно пространство.
Може някой друг да те търпи такава, но аз не искам.
Животът си е мой и няма втори път да те оставя да го съсипваш бавно.
Прости, ******* ****
29.09.2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар