5, 15, 50

Защо, ли?

Защото те обичам!
Стоиш над мен, но и красотата ти стои над мен.
Разделям се с теб и те виждам още по-хубава!
Боиш ли се да узнаеш кой съм?
Защо ли?
Ще ти е още по-трудно да ме изтърпиш.
Аз съм луд.

Непонасям себе си в моментите, когато искам да направя нещо, а то не става или ще се счупи.
Идва ми да го разбия, защото ще ми е по лесно да купя ново.
Знаеш паролите ми, знаеш и колко съм неграмотен.
Какво аз знам за теб, което ти не знаеш за себе си.
Знам, луда си и те обичам повече от лудостта ти.

Кога за последно седна да помечтаеш за това, как искаш да изглежда живота ти след 5 години? След 15? След 50? И когато вденеш, че живота е една изкусна илюзия и приятна заблуда, едва тогава осъзнаваш колко са абсурдни и смешни някои блянове. А годините, колкото и да са, минават като миг и ни правят още по смешни, а ние се взимаме все по-сериозно.