iForza

Времето минава.
След две години пауза ти пиша, за да ти кажа, че съм добре.
Не съм станал по-организиран.
Не съм станал и баща.
Не съм заминал, не съм и останал и каквото и да изглежда, че правя в момента, душата ми е някъде на плажа на екватора през януари на шезлонга под чадъра със слушалки на ушите слушайки релаксираща музика. Тогава, когато тялото ми не изгражда псорятична стена, за да се предпази от глупостта ми.
Връщам се обратно в страната, която е родина и разбирам че пак съм нагърбен с много отговорности, които не са мои.
Някога преди 12 години единственото нещо, което си бях пожелавал бе, когато съм най-щастлив да умра.
Дойде и тоя ден и осъзнах, че ми се живее. Плаках. Така, както преди 5 години.
Сега нова идея ми осени главата, но е от същата серия.
И няма смисъл да я споделям.
Имам решение - да приема всички мисли и идей, да ги оставя и врмето ще покаже коя струва и коя не нещо.
Стъпка по стъпка, няма да стане всичко изведнъж, както ми се иска.
По-спокоен съм.
Повече неща имам. Повече неща нямам, но ценя тези които имам.
Гушкам те и те обичам Калине.
iForza del Destino

iHi

Ходя все по земята, а ти летиш в космоса.
Гледам в краката си, а ти никъде не гледаш.
Немога да те купя, защото парите все не стигат.
Мисля си, че да те имам е като да имам играчка. Ще ми служи, докато не я повредя.
Искам да ти се обадя и се обажда едно съмнение, че не аз съм избраният.
Казваш ми, че съм изперкал още повече, но само аз ли съм?
Смело ми даваш тялото си, но не така смело любов.

34/88

из...http://communication-academy.eu/

Как става така, че се женим за грешните хора

За когото и да се оженим, този човек никога няма да е съвсем подходящ за нас. Добре е да бъдем до известна степен песимистични по този въпрос. Няма идеални неща. Нещастието ни съпътства навсякъде. Независимо от това, понякога попадаме на двойки с фундаментално разрушително несъответствие, с толкова дълбоко вкоренена несъвместимост, че можем да направим заключение, че става дума за нещо отвъд типичните за всяка дългосрочна връзка разочарование и напрежение. Някои хора просто не би трябвало да бъдат заедно.

Как се получават грешките? Много лесно и много често. Имайки предвид, че да се ожени за грешния човек е може би най-лесната и най-скъпата грешка, която някой може да направи, е удивително и почти престъпно, че на това как да се оженим интелигентно не е обърнато внимание така структурирано и последователно на национално и лично ниво, както е направено за пушенето и правилата за безопасност на движението по пътищата. Това е дори още по-тъжно, защото истината е, че причините за това хората да правят грешен избор са предвидими в тяхната структура и лесни за разпознаване. Обикновено те спадат към някоя от следните основни категории:

Първа категория
Не разбираме себе си 
Когато търсим партньор, изискванията ни се характеризират с красива неконкретна сантиментална неяснота. Казваме, че много бихме искали да намерим някого, който да е ‘мил’ или ‘забавен’, ‘привлекателен’ или ‘авантюристичен’… Не че е има нещо лошо в това да желаем тези неща, но те не ни дават дори минимална представа за това какво точно бихме искали, за да имаме шанс да бъдем щастливи или, по-точно, да не бъдем постоянно нещастни.

Всички сме луди по много индивидуални начини. Имаме характерни неврози, неуравновесени и незрели сме, но не знаем много подробности около това, защото никой не ни насърчава достатъчно настоятелно да ги открием. Затова основна и спешна задача на всеки един партньор е да разбере своята специфична форма на лудост. Трябва да разбере своята собствена невроза. Необходимо е да осъзнае от къде произлизат всички тези характеристики, как го карат да се държи, и най-важното – какъв тип хора ги провокират или успокояват.

Доброто партньорство не е толкова това между двама здрави хора (няма много такива на планетата), а това между двама побъркани, които са имали умението или късмета да приспособят една към друга своите относителни лудости по съзнателен и незастрашаващ ги начин.

Самата мисъл, че е възможно да не сме трудни като хора би трябвало да накара всеки потенциален партньор да има едно наум. Въпросът е къде се крие проблемът. Може би имаме скрита склонност да се гневим когато някой ни противоречи, или сме спокойни само когато работим, или се чувстваме неловко с интимността след секс, или никога не ни се е отдавало да обясним какво се случва с нас когато сме тревожни. Подобни проблеми са тези, които в течение на десетилетия, прекарани с другия човек, създават катастрофални конфликти, и за които следователно е нужно да знаем предварително, за да се оглеждаме за хора, които са най-подходящи да издържат на тях. Типичен въпрос на една среща на вечеря в ранен етап на връзката би трябвало да бъде просто: ‘А каква е твоята форма на лудост?’

Проблемът е, че не е никак лесно да се сблъскаме лице в лице с нашата собствена невроза. За да се случи това, може да са нужни години, както и ситуации, в които не сме попадали преди. Преди да се оженим рядко попадаме във взаимоотношения, които да служат като огледало за нашите особености. Когато не толкова формални връзки заплашат да разкрият ‘трудната’ част на нашия характер, ние сме склонни да обвиняваме партньора – и го наричаме ‘лош ден’. Що се отнася до приятелите ни, разбираемо е те да не се интересуват толкова от нас, че да имат каквато и да била причина да изследват истинската ни същност. Те искат просто да си прекарат една приятна вечер. И така ние се оказваме слепи за не дотам приятните страни на характера ни. Когато сме насаме със себе си и сме разярени, не крещим, тъй като няма кой да ни слуша – и затова пренебрегваме действителната, обезпокоителна сила на способността ни да се гневим. Или работим постоянно без да си даваме сметка (тъй като няма кой да ни извика за вечеря) за маниакалния начин, по който използваме работата, за да получим усещане за контрол над живота, и как бихме ‘вдигнали шум до небесата’, ако някой се опита да ни спре. Вечер си мислим единствено колко хубаво би било да се гушкаме с някого, но нямаме възможност да се изправим пред тази част от нас, която бяга от интимността, и която ще ни направи студени и особени, ако се почувстваме прекалено дълбоко обвързани с някого. Едно от най-големите предимства на това да сме сами е приятната илюзия, че всъщност е много лесно да се живее с нас. С такова слабо разбиране за характера ни, не е изненада, че не сме в състояние да знаем какъв човек би трябвало да търсим.

Втора категория
Не разбираме другите 
Този проблем е допълнително усложнен от това, че другите хора се намират на същото ниско ниво на самопознание като нас. Макар да ни мислят доброто, и те самите не са в състояние да разберат какво не е наред с тях, още по-малко да го споделят с нас. Разбира се, ние правим опити да ги опознаем. Посещаваме семействата им, може би дори първото им училище. Разглеждаме техни снимки, запознаваме се с приятелите им. Всичко това ни помага да се чувстваме така, сякаш сме си свършили работата. Но това е същото като начинаещ пилот да си мисли, че може да лети, само защото хартиеният самолет, направен от него, е успял да обиколи стаята.

В едно по-разумно общество потенциалните партньори биха се подложили един друг на подробен психологически въпросник и биха се изпратили на продължителен преглед при екип от психолози. През 2100 година това не би звучало като шега. По-скоро чудното би било защо на човечеството му е било нужно толкова много време, за да достигне до това ниво.

Необходимо е да знаем как функционира психиката на човека, за когото възнамеряваме да се оженим. Необходимо е да знаем неговото отношение, или позиция, спрямо авторитета, унижението, самонаблюдението, сексуалността, проекцията, парите, децата, стареенето, вярността и още редица неща. Това са неща, които не може да подразберем от един обикновен разговор.

Когато всичко това липсва, ние се ръководим до голяма степен от външния вид. Струва ни се, че можем да получим много информация от очите, носа, формата на челото, разположението на луничките, усмивките… Но това звучи толкова разумно, колкото и това да си мислим, че една снимка на атомна електроцентрала отвън е достатъчна, за да ни обясни всичко за процеса на ядреното делене.

Ние проектираме върху възлюбения ни редица съвършенства въз основата на много малко доказателства. Когато разработваме цялостен образ на личността от няколко малки – но много отличителни – детайла, ние правим с характера на човек това, което очите ни инстинктивно правят с една скица на лице. Ние не я виждаме като портрет на някого без ноздри, само с осем кичура коса и без мигли. Без дори да се улавяме, че го правим, ние попълваме липсващите части. Мозъците ни са тренирани да долавят с поглед малки белези и да строят от тях цялостна фигура. И ние правим същото по отношение на нашите потенциални брачни партньори. Ние сме – много повече отколкото и ние самите си признаваме, и за наша собствена сметка – вещи майстори на измислицата.

Нивото на познание, което ни е необходимо, за да бъде един брак успешен е отвъд това, което обществото ни е готово да позволи, да признае и да ни предостави, и затова общоприетите в обществото ни вярвания за женитбата са дълбоко погрешни.

Трета категория
Не сме свикнали да бъдем щастливи
Вярваме, че щом търсим любов, следователно търсим и щастие, но в действителност не е така просто. Понякога изглежда, че по-скоро търсим познатото – и това може да не отговаря на плановете ни за щастие. Във връзките си като възрастни ние пресъздаваме някои от чувствата, които сме изпитали за пръв път през детството ни. Още като деца ние разбираме, че любовта съществува и започваме да я разбираме. За съжаление, уроците, които сме научили за нея, може да не са били никак лесни. Любовта, с която сме се запознали като деца, може да е била преплетена с други, не така приятни форми на взаимоотношения – с това да бъдем командвани, унижавани, изоставяни, да не ни обръщат внимание, с две думи, да страдаме. В следствие на това, като възрастни може да се получава така, че да отхвърляме определени подходящи за нас кандидати, не защото нещо не е наред с тях, а именно защото са прекалено уравновесени (прекалено зрели, прекалено проявяващи разбиране, може да се разчита на тях прекалено много), и тази ‘правилност’ ни се струва непозната и чужда, почти потискаща. Вместо това, водени от нашето подсъзнание, ние се насочваме към потенциални партньори не защото ще се чувстваме добре с тях, а защото ще ни провокират по познатите ни начини.

Женим се за неподходящите хора, защото с подходящите ни се струва, че нещо не е съвсем наред – не ги заслужаваме, защото не свързваме това да бъдем обичани с това да се чувстваме удовлетворени.

Четвърта категория
Ужасно е да си сам
Никога няма да бъдем в подходящо състояние на духа да изберем партньор, ако идеята да останем сами ни се струва непоносима. Трябва да бъдем абсолютно спокойни с възможността за дълги години на самота, за да имаме изобщо някакъв шанс да изградим добра връзка. В противен случай ще обичаме повече това, че вече не сме сами, отколкото партньора, който ни е спасил от това да сме самотни.

За съжаление, след една определена възраст обществото прави животът на необвързаните опасно неприятен. Социалният живот започва да замира; застрашени от свободата на необвързаните, двойките вече не ги канят така често на гости; човек започва да се чувства странно, когато ходи сам на кино. Възможностите за секс стават все по-малко. Въпреки всички нови уреди и предполагаема свобода на съвремието, да си легнеш с някого може да се окаже много трудна задача. А да очакваш това да се случва редовно и с нови хора след като навършиш 30, е обречено на разочарование. Много по-добре би било да реорганизираме обществото, така че да наподобява университет или кибуц – с обществено хранене, общи съоръжения, редовни увеселения и свобода на сексуалните взаимоотношения… По този начин всеки, който прецени че иска да се ожени, ще бъде сигурен, че го прави заради положителните страни на партньорството, отколкото за да се отърве от негативите на живота като необвързан.

По времето, когато сексът е бил позволен само в рамките на брака, хората са осъзнали, че това ги е карало да се женят, водени от погрешни мотиви – да получат нещо, което по изкуствен начин е било ограничено в обществото. Днес хората са свободни да направят много по-добър избор за това за кого да се оженят, тъй като вече не просто откликват на отчаяно желание за секс.

Но все още има недостатъци в други сфери на взаимоотношенията. Когато възможността за компания е достъпна само под формата на партньорство, хората се събират, само за да споделят самотата си един с друг. Време е да освободим преживяването на ‘компания’ от обвързването му с представата за ‘двойка’, и то да бъде така лесно достъпно и широкоразпространено, както активистите за сексуална свобода искаха да бъде сексът.

Пета категория
Отдаваме прекалено голямо значение на инстинкта 
В миналото бракът се е основавал на бизнес взаимоотношения. Целта е била двете страни да обединят земите си. Договарянето е било равнодушно, безмилостно и по никакъв начин не е предвиждало щастие за главното действащо лице. Все още носим последиците от това.

На мястото на брака по сметка се появил бракът, воден от инстинкта – романтичният брак. Според него при избора за кого да се оженим трябва да се ръководим единствено от чувствата ни. Достатъчно било човек да се влюби. Нищо друго не е било от значение. Определящото е било чувството. За страничните наблюдатели не е оставало нищо друго, освен възторжено да посрещнат чувството, отдавайки му такова внимание, каквото човек би отдал на явяването на Светия дух. Въпреки безпокойството си, родителите са считали, че двойката знае най-добре какво прави. В продължение на триста години колективно сме се противили срещу хилядите години на вредно вмешателство, основано на предразсъдъци, снобизъм и липса на въображение.

‘Бракът по сметка’ бил толкова помпозен и внимателно планиран, че една от характеристиките на това да се ожениш, воден от силни чувства, била да не мислиш кой знае колко защо точно го правиш. Да анализираш решението си се считало за ‘не-романтично’. Да правиш списък със ‘за’ и ‘против’ изглеждало абсурдно и демонстрирало емоционална студенина. Най-романтичното нещо, което някой можел да направи, било да предложи брак бързо и внезапно, може би дори само след няколко седмици, в пламенен изблик, без ужасното ‘разсъждаване’, което е гарантирало нещастие на хората в продължение на хиляди години. Безразсъдството било знак, че бракът може да бъде успешен, само защото старият вид ‘сигурност’ е бил считан за заплаха за щастието на хората.

Шеста категория
Не ходим на Училища по любов
Настъпи времето на трети вид брак – бракът на психологията. Бракът, в който човек не се жени заради земя, само заради ‘чувството’, а само когато ‘чувството’ е старателно подложено на изследване и предадено в ръцете на зрялата съзнателност за собствените ни и за тези на партньора ни психологически особености.

В момента се женим без никаква предварителна информация. Почти никога не четем книги по темата, никога не прекарваме продължително време с деца, не говорим с други женени двойки, не говорим открито с разведени такива. Женим се без никакво дълбоко познание за това защо браковете се разпадат – отвъд това, което считаме за глупост или липса на въображение от страна на главните действащи лица в тях.

По времето на ‘брака по сметка’, човек може би е вземал предвид следните критерии при избора на партньор:
 Кои са родителите на другия?
 Колко земя притежават?
 Колко близка е тяхната култура до нашата?

През романтичната епоха признаците за правилен избор може би са били следните:
 Човек не може да спре да мисли за другия.
 Чувства се сексуално обсебен от него/нея.
 Мисли, че той/тя е невероятен/а.
 Постоянно желае да говори с него/нея.

Имаме нужда от нов набор от критерии. Би трябвало да се питаме:
 Каква е неговата/нейната форма на лудост?
 Какво би било да отгледаме деца заедно?
 Как бихме могли да останем приятели?

Категория седем
Искаме да ‘запечатаме’ щастието 
Всички ние силно и отчаяно желаем да задържим приятните неща завинаги. Искаме да притежаваме колата, която ни харесва. Искаме да живеем в страната, която ни е впечатлила като туристи. И искаме да се оженим за човека, с когото си прекарваме страхотно заедно. Представяме си, че бракът ни гарантира щастието, на което се наслаждаваме с някого.

Бракът ще превърне в постоянно това, което иначе изглежда преходно. Той ще ни помогне да консервираме радостта си – радостта, която сме изпитали в момента, когато ни е хрумнало да направим брачно предложение – били сме във Венеция, на лагуната, на моторна лодка, обградени от златистите оттенъци на лъчите на вечерното слънце в морето наоколо, малко преди да вечеряме в малък рибен ресторант, любимият човек, облечен в кашмирен пуловер, лежи в ръцете ни… Женим се, за да задържим това усещане завинаги.

За съжаление, няма гаранция, че бракът и това усещане вървят винаги заедно. Причината за това усещане е била Венеция, времето от деня, отсъствието на работа, вълнението от вечерята, познавали сме човека от два месеца… нищо, което ‘бракът’ да може да гарантира или засили. Бракът не запечатва момента. Този момент е бил плод на това, че сте познавали човека от съвсем скоро, не сте били на работа, били сте отседнали в красив хотел близо до Гранд Канал, прекарали сте един приятен следобед заедно в музея Гугенхайм, тъкмо сте били хапнали шоколадов сладолед. Бракът не притежава силата да запечата връзката на този красив етап. В действителност, бракът ще придвижи връзката към друг, много по-различен етап: къща в покрайнините, дълго пътуване до работа, две малки деца. Единственият общ елемент е партньорът. И вероятно сме консервирали грешния елемент.

Със своята ясна идея за преходността, художниците импресионисти от 19 век ни дават един по-мъдър прочит. Те считали, че можем да бъдем по-спокойни, ако приемем преходния характер на щастието като неделима част от съществуването. В своята картина на зимен пейзаж във Франция, художникът Сисли изобразява композиция от красива, но съвършено преходна действителност. За кратък момент сиянието на небето прави голите клони да изглеждат не така сурови. Снегът и сивите стени са в негласно съзвучие. Студът изглежда поносим, почти вълнуващ. До няколко минути ще се спусне нощта.

Импресионизмът се вълнува от факта, че нещата, които най-много обичаме, се променят – до нас са само за кратко и след това изчезват. Той почита щастието, което трае само няколко минути, а не години. В тази картина снегът изглежда прекрасно, но ще се разтопи. В този момент небето е красиво, но скоро ще се стъмни. Този вид изкуство възпитава умение, което е приложимо далеч отвъд самото изкуство – умението да приемаме и да присъстваме в кратките моменти на удовлетворение.

Моментите на върховно удовлетворение в живота обикновено са краткотрайни. Щастието не идва при нас под формата на периоди от по няколко години. Водени от идеята на импресионистите, би трябвало да можем да ценим моментите на щастие, когато ни сполетяват в ежедневието ни, без да правим грешката да очакваме, че ще траят вечно, без да чувстваме нужда да ги превърнем в ‘брак’.

Категория осем
Вярваме, че сме специални 
Статистиките не са обнадеждаващи. Всеки е виждал примери за ужасни бракове. Виждал е приятелите му да пробват да живеят заедно и после да се разделят. Всеки знае много добре, че като цяло бракът предоставя огромни предизвикателства. И въпреки това не е така лесно да използваме това знание, когато става дума за самите нас. Без да си го признаваме, приемаме, че това правило важи само за другите хора. Грубата статистическа вероятност един от два брака да се провали изобщо не ни плаши, имайки предвид, че щом сме влюбени, то значи вече сме преодолели редица от общо известните проблеми. Любимият човек ни се струва един на милион. С такава печеливша карта ни се струва абсолютно постижимо да спечелим в ‘играта на брак’. Ние мълчаливо изключваме себе си от общоприетите вярвания. И не трябва да се обвиняваме за това. Но може да ни бъде от полза да осъзнаем, че и ние сме под влиянието на същата съдба, която е сполетяла и другите.

Категория девет
Искаме да спрем да мислим за Любов
Много е вероятно любовният ни живот преди брака да е бил много бурен. Опитвали сме да бъдем заедно с хора, които не са ни харесвали, започвали сме и сме приключвали връзки, ходили сме на безкрайно дълги купони, надявайки се да се запознаем с някого там, преживявали сме вълнения и горчиви разочарования. Не е странно, че в даден момент всичко това ни омръзва. Една от причините да искаме да се оженим е желанието да се освободим от унищожителното влияние на любовта върху психиката ни. Изтощени сме от мелодрамите и трепетите, които не водят до нищо. Вече не ни се иска да се впускаме в предизвикателства. Надяваме се, че бракът може да сложи край на болезненото влияние на любовта върху живота ни. Той не е в състояние и няма да направи това. В брака има също толкова съмнение, надежда, страх, отхвърляне и предателство, колкото и в живота като необвързан. Само отвън бракът изглежда спокоен, еднообразен и приятно отегчителен.

При едни идеални обстоятелства, подготовката за брак е образователна задача на културата ни като цяло. Вече не вярваме в браковете между династиите. Започваме да виждаме недостатъците на така наречените романтични бракове. Настъпва времето на психологическите бракове.

Превод: Илина Иванчева
Оригинална статия: How we end up marrying the wrong people

5, 15, 50

Защо, ли?

Защото те обичам!
Стоиш над мен, но и красотата ти стои над мен.
Разделям се с теб и те виждам още по-хубава!
Боиш ли се да узнаеш кой съм?
Защо ли?
Ще ти е още по-трудно да ме изтърпиш.
Аз съм луд.

Непонасям себе си в моментите, когато искам да направя нещо, а то не става или ще се счупи.
Идва ми да го разбия, защото ще ми е по лесно да купя ново.
Знаеш паролите ми, знаеш и колко съм неграмотен.
Какво аз знам за теб, което ти не знаеш за себе си.
Знам, луда си и те обичам повече от лудостта ти.

Кога за последно седна да помечтаеш за това, как искаш да изглежда живота ти след 5 години? След 15? След 50? И когато вденеш, че живота е една изкусна илюзия и приятна заблуда, едва тогава осъзнаваш колко са абсурдни и смешни някои блянове. А годините, колкото и да са, минават като миг и ни правят още по смешни, а ние се взимаме все по-сериозно.

В колко? В 08:30ч. Хахах

Звъниш ми в 08:30ч., за да ми обясниш как не живея по правилата ти и говориш, говориш, говориш...
От време на време отмествам телефона от ухото си, за да намаля нивото на глупостите ти, достигащи до мен. Ядосвам се на глупостите ти и чувам, че каквото и да ти говоря, не ме чуваш и след което чувам обвинения, зад които стои единствено твърдението - НЯМАМ ТИ ДОВЕРИЕ, защото били последни времена и идва края на света, защото всички били лоши, защото щели да ти навредят и т.н. разбирам че за 20 години, нито смъртта на най-близки, нито болката на другите (която ти причиняваш или не), нито молитвите ти могат да те променят.
Няма да се наранявам като продължавам тази връзка, в която със скоростта на светлината се сменят нещата на повече от 360градуса в четримерно пространство.
Може някой друг да те търпи такава, но аз не искам.
Животът си е мой и няма втори път да те оставя да го съсипваш бавно.
Прости, ******* ****
29.09.2014

1/88

Идваш 
и си 
отиваш.

Искам та ти разкажа за живота ми сле ...

Искам да чуя и за твоя.

Говориш ми, но чувам само гласът ти и искам да е като едно време.

Единствения подърък за рождения ти ден, който ти направих са твойте думи, написани на кариран лист, когато незнаех какво значат.

Прочиташ ги и ти. Смееш се, но до болка те няма.

Казват: Времето леку... Моля!?!

Да те забравя?!

Как като след теб сравнявам всички и няма друга, няма като теб.

Случи се два пъти ще се случи и трети, стига дълготърпеливо да чакам, когато ...

Илюзии... боря се срещу тях и срещу себе си... и Любовта Ти ме променя всеки ден!

83/88

"Сократ бил един от най-големите мъдреци на Древна Гърция. Веднъж един човек отишъл при великия философ и му казал:
- Знаеш ли какво научих току-що за един твой приятел!
- Чакай малко – спрял го Сократ. – Преди да ми разкажеш, иска ми се да направя проверката с трите сита.
- Трите сита ли? – зачудил се човекът.
- Ами да – казал Сократ. – Преди да разказваш разни неща зад гърба на другите, хубаво е да отделиш малко време, за да помислиш какво точно се готвиш да кажеш. Това наричам „проверка с трите сита”. Първо е ситото на Истината. Проверил ли си дали това, което искаш да ми кажеш, е вярно?
- Не, просто чух другите да говорят…
- Добре. Значи не знаеш дали е вярно. Дай сега да пробваме с второто сито, то е ситото на Добротата. Това, което ще ми разкажеш за приятеля ми, нещо хубаво ли е?
- Ами не, напротив!
- Значи – продължил Сократ – искаш да ми разкажеш лоши неща за мой приятел, без дори да знаеш дали са верни. Но може би все пак ще успееш да минеш успешно проверката, защото остава последното сито – на Ползата. Ще ми бъде ли от полза да ми разкажеш това, което си научил за приятеля ми?
- Хм… Всъщност – не особено.
- Тогава – заключил Сократ- ако това, което имаш да ми казваш, не е нито вярно, нито хубаво, нито полезно, защо въобще ще ми го казваш?"
Та исках нещо дати казвам, но се отказах <3

9/88

Започвам една поредица от 88 обяснения, но не от начало - 9/88.
Не ме питай от кого или за кого са... те са огледало важат, както за мен, така и за теб.

Говорим си, ставаш, сядаш, вярваш в това което ми говориш... говориш и не ти вярвам...

Заслепен съм от себе си и не те разбирам.

Ти си заслепена също, не слагаш знак на равенство помежду ни, понеже не е абсолютно същото.

Когато започвам връзка искам да съм сигурен, доколкото сетивата ми дават възможност.
Да съм сигурен, че искам да изживея всички последствия от решението.
Да съм сигурен, че като се хвърля от скалата в морето, ще ми хареса...

След многото ти връзки трябва да знаеш, си казвам. Седим пак говорим и те водя към мисълта: Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи, преди да те срещне с човека за теб… за да бъдеш наясно със себе си.

Не! Ко?

Нищо не очаквам - това е което чувам напоследък, но виждам че не е така.
Очакваш, сърдиш се.
Не вдигаш телефона като разсърдено дете, което са излъгали.
Питам се, когато се лъжа сам, какво е? Самозалъгване.
Ето това е!
Когато казваш смело: Нищо не очаквам! Не се и самозалъгвай!
Не ме обвинявай! Не се дръж по детски!
И живей живота си така, че да не съжаляваш за нищо.
:)

06:06 А, у

Първия ден от китайската започна със страхотно гости у една приятелка.
Но ето, че посрещам втория ден на Китайската Нова Година отново на парти с приятели :)
Виждам там доста народ, но и  неосъществени връзки.
Мрънкам, храня. По едно време се озовавам в джунглата. хахаа
Смятай Елке.
Смятай... и догато от балкона си говорим за Бразилия се появяваш ти. Доволен съм, защото макар и като неосъществена любов ми е приятно да те видя.
Дядо ти Бой Джордж минава покрай нас.
После и ти се качваш да кажеш здрасти.
Парфюма ти е страхотен, наистина страхотен.
И докато се оглеждам кой какво прави, те забелязвам, но не съм сигурен 100% в интуицията си, че това си ти. Съвсем леко вдигаш глава и вече съм радостен, че съм познал една стара любов.
А, у.
Казвам ти здрасти, но не търча по стъпалата, за да те прегърна, въпреки, че бих скочил, ако знам че предишната любов и страст ще я има, затова само вдигам чаша за наздравица.
А, у. Помрънквам малко за миналото.
Един час и половина чакам Дядо ти Бой Джордж да мине покрай нас, за да иде до пулта да поработи малко.
А, у. Спирам.
Горското парти продължава с нови сили.
Всички вадят телефони снимат, снимат, снимат.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. Снимам всичко - ди-джея, хората около мен, бивши, неосъществени и бъдещи. Снимам по втория етаж накацалите папараци, снимам вече с видео цялото парти и снимам, снимам, снимам
Показал съм няколко пъти вече среден, на текви дришльовци и пикли, които... те си знаят
По-важното е, че жертвите са набелязани.
Приближаме се малко по малко. От далече, от далече, лека по-лека.
В най-горещия момент на партито да сме около теб.
Вадя и аз калъфа на очилата и снимам, снимам, снимам. 
Неосъществена кукла се мота напред назад и ми е приятно да видя, както ми е приятно и да видя и теб щастливо застанала до гаджето си. Виждам и други щастливи двойки. Не ми става по-кофти от това, че нямам гадже. Радвам се че очите ви са светли и сте щастливи. Великодушие - Не! Вяра, че ако не веднага то скоро и мен ще ме сполети същото!
А, у. Партито свърши.
Тишина. Казваш: Здрасти, защо си с тези слушалки?,
- Защото музиката е прекалено силна.
В този момент изцепваш: Ами аз горе като те видях те помислих за охрана!
- Ама и ти си....
Отивам да си взема якето.
Докато чакам пак вадя калъфа и снимам, снимам, снимам. Мрънкам.
Излизам. Навън е пронизващ душата студ.
Не ми става нито по-самотно, нито студено.
Тананикам си.
И си спомням за споделените моменти преди малко :)
Ко? Охрана! Моляяяя. Смятай Елке, смятай.
А, у и преди студа да ме е отвял се качвам в таксито, за да ти пиша от вкъщи, на топло какво се случи преди малко.

iCkok

Продължавам да харесвам статусите ти като кутре, което се радва на стопанина си.
Продължавам...
и ако преди си казвах, че сигурно ще отмине, то отмина - една възможност стана невъзможност.
Маймунски подскачам около теб и после си отивам. Ти си отиваш още докато седиш на масата.
Аз ли? Аз съм тъжен. Сам. Не ти го показвам. Изкрещявам го.
Смеем се. Смешникът съм аз.
Да се напия ли?
Да вия ли?
Или да си легна и да се завия?
Партито продължава само за теб. За мен са само моментите, в които се засичаме по улиците, когато ти излизаш, а аз се прибирам.
Мисля че съм надскочил себе си, но само така си мисля.
Палячо съм за теб, да продължавам или ли да изчезна завинаги от драмата си с теб.
Думи, думи и като те видя пак по старо му.
Каква е тая страст.
Каква е тая моя лудост.

iHop

... да ми подадеш ръка и да скочим заедно
Скачаме.
Студено е
и енергетизиращо
БУМ
***
Здрави и успешни през 2014година, приятели

iTi

... и ти не знаеш, какво е Любовта.

Повече от това да искам твойто тяло е това да искам разбирателство с душата ти. Да ме чуваш, да предвиждаш, да усещаш нещата преди мен, защото аз мога. От тук съдя, че всички могат и се разочаровам, когато не е така.
Когато теб те няма - светът е безсмислена драма и нищо не ме успокоява.
Търся те - няма те, търсиш друг - май и него го няма и е егати и завъртяния кръг.
Мислиш, че ме познаваш и когато виждаш, че постъпвам по начина, по който бих постъпил винаги - без лъжи - мрънкаш.
Мрънкам и аз.
Без теб съм сам, но и с теб е пак така.
Мислиш, че да ме имаш е нещо постижимо. Постижимо е, когато и аз искам.
Питаш ме дали секса е ОК без да има чувства. Не, не е - отговарям.
Времето минава и така и не разбра...
Сега само аз съм разочарован, защото и Ти не знаеш какво е Любовта.

iNeed, iQuit or iLonely

и един ден просто заминаваш...

в главата ми звучи.. And I don’t need this life... I just need…Somebody to die for

Какво съм аз без обичта ти,
какво са мечтите ми,
какво са дните ми,
какво съм аз,
ако не мога да ти споделя всичко.

От известно време чета за историите на мойте приятелки за техните любовни преживелици и не откривам себе си в нито един герой.

Сам ли съм!?!
Спира ли човек да се бори за недостижимата?
Колко време минава?
Има ли цена времето?
....
Лъжа се че струвам нещо!
Другите незнам дали виждат или не.
Все ми е едно.
Някога се учех в университет и исках да стана човек.
Превърнах се в леке.
Един изпит не мога да взема сам. Преписвам.
Акъл ли нямам, не разбирам ли... незнам.
За друг се явявах три пъти, два от които с двойка, на третия път с шест. В продължение на 2 и половина години.
Някои ще кажат - не това е важното.
А кое е важното?
В живота често няма как да препишеш.
По-лесно е да преспиш и да установиш грешката.
А аз само спя.
Спя.
Бягам.
Спя.
Не те чувааамммм.
Спя....

Не разбирам защо сме толкова крехки. Например едно сецване на кръста и живота ти се преобръща, тогава нямат значения дипломи, изпити, екскурзии, празни думи на приятели, съвети...
Нищо няма смисъл.
Просто там нещо се прецаква и край.
Не се умира - казват хората и продължават да живеят. По скоро да преживяват.

Не е живот, ако не можеш.

Пищови, преписване, хакване...
Ще ти го кажа смотан тъпанар готов да се самосъжалява - нямаш воля.
Това е.
Преодолей го, свикни и продължавай напред.
Или не се опитвай изобщо.


Живот против, не е живот.


Накрая на силите ти хората може да са благодарни, че си им се раздал, но затова пък ти не си живял.

Аз се отказвам, от суеатата, от искането, от властолюбието, от теб също...

А ти скачаш в морето.

Дано дори, когато стигаш дъното да е било запомнящо се, защото какво е животa, ако не страст.


Лудата любов свършва бързо, любовта между двама луди - никога!

музика.... And I don’t need this life... I just need… Somebody to die for, Somebody to cry for ... When I’m lonely (http://youtu.be/Pt1kc_FniKM) <3

33

33 причини да ти кажа чао
завинаги
не се смееш, когато аз го правя
не знаеш как да ме размееш
не можеш да ми помогнеш, когато поискам помощта ти
май и само три са достатъчни
сигурно има и 33 хиляди поводи също, за да кажа чао, но слава Богу спирам овреме
Иначе всички щяха да са еднакви
и така
отново към живота по същия начин със същите възходи и падения?

iTi

Защото Тя е такава.
Идва за да ти се подиграе.
Има ли смисъл да ти обеснявам и да ти давам нагледни примери, с които да се съгласиш или до отречеш - Не!
Такъв съм и аз!
Смешник!
С времето хората ставали...
Моля!? Какво?! Какви!?
Като с виното. Абе я марш.
Изкукуригват повече.
Подиграват ти се от всякъде.
По лошото е, че само ти чуваш.
А, тва на глас ли го казах.
Записвам си да не правя повече така и пак те поглеждам...
Чакам да кажеш името ми, все едно ме познаваш и когато го казваш ....
После пак чакам да го кажеш.
Излизаме.
Навън е хладно и разбирам, че цял живот е било така.
После защо съм спал с толкова завивки.
После пък приятели ми казват, че и те спят и на тях им е студено. Други се учудват.
Аз спирам да си давам вид, че искам да ме разберат.
Отварям прозореца и чакам бурята да влезе в сърцето ми.
Чакам.
Няма да съм готов.
А тва на глас ли го казах?
Айде така е тръгнало вече!
И пак си давам вид че всичко върви както преди.
Предъвквам си яденето.
Пия си хапчетата и се надявам.
Чакам.
А Тя отдавна си е отишла.
А, и това на глас ли го казах?
....
Затварям вратата. ... и ?! я отварям пак.
Мисля си, че отварям нова врата, а тя е пак Тази през, която искам да мина с теб.
После искам да не мога да мисля и с това си немислене да не вредя на никого.
Да остана така във безвремието с теб, без да се притеснявам, без да те ревнувам, без да се страхувам.
Искам и с теб да е така.
Някой намират утеха в Бог и при него се крият, защото там е груповата памет на човека.
Но необходимо ли е и ние да го правим.
Звъни се на врата.
Ставам.

Head over Heels

Има такива дни като тези, които изминаха, когато весело подскачаш напред назад. Караш колело и сякаш всичко може да се оправи и се оправя донякъде, но... но не съвсем. Защото може и да подадеш ръка, но не очаквай в замяна тя да бъде хваната :) затова хвърляй фризбито на кучето и живей :)

Велик Ден

Има такива дни, в които една  Онлайн приятелка намира верните думи на мислите ми :)

"Днес и мъжете и жените разпъват на кръст чувствата си, борейки се срещу единствената религия, която може да ги спаси - любовта! Еретично стана да обичаш само един човек, за дълго, без условности. Еротично е да си атеист в любовта - да не се обвързваш, да отричаш чувствата си, да се отказваш при първата трудност.

Не е нужно да забиваме пирони в телата си, за да се приковем към кръст, който ще изкупи греховете ни. Забиваме тежки думи в сърцата си и ги оставяме без шанс за възкръсване.

Всички си носим кръста, а колко по-леко би било, ако го правехме по двойки..."

Благодаря ти Онлайн приятелка

and don't forget me

3ащо след като сме сигурни, че ни обичат, прекаляваме с търпението и нервите на Любовта на живота ни (всеки път ни се иска да е Тя)?

Сякаш целта ни е да я отблъснем от себе си и после сами да се потрудим, да я заслужим, и пак с времето да забравим за цената й...

3ащо?

Защото хората просто са луди, това е!

любовта е ненадейна

обича те, ласкае те, примамва те, побърква те, 

в един момент много ти се получават смешките, в другия просто ти е депресирано, 

но нали, заради крайностите живеем

любовта е курвата в края

обичаме да сме зашлевени и от еуфорията и от депресията

любовта е ненадейна

ние сме курви

и какво е прошката 

салфетката на съвестта

бягаме от едни прегръдки,

за да попаднем в други - обичани или не.

накрая, ако има край,
приветливия Вечен дом ни прегръща завинаги.

Късметлия си, ако преди това си се прибрал вкъщи и там те прегръща Любовта. Амин

Това  е  то спасението - любовта да чакаш

                                       любовта да плачеш

                                       любовта, да намериш смешка в тежка ситуация и тя да бъде разбрана

                                       любовта да обичаш, както обича Бог.

                                                                                                                                          Алилуя

Любовта да търпиш, докато има Бог.
в цифри това е 01.01.12 20.12 ;)